EN english  
BG български  
Greek Ελληνικα
 
phone /073/882788
mail
Skype Struma Broker LTD
Facebook
Hebrew Arabic Macedonian Spanish German
Italy Russian Turkish Romanian  
 
Тип
Регион
Град
Квартал
Цена€
Eтаж до
ID
 
   
   
   
   
 
Рила, област Кюстендил
Имоти от гр. Рила
Рила
Рила
Информация за гр. Рила
Имоти от гр. Рила
Информация за област Кюстендил
Имоти от област Кюстендил
област Благоевград
гр. Благоевград
гр. Благоевград
гр. Сандански
гр. Петрич
гр. Банско
гр. Разлог
гр. Белица
гр. Добринище
гр. Гоце Делчев
гр. Гоце Делчев
област Кюстендил
гр. Перник
гр. Кюстендил
гр. Дупница
гр. Рила
гр. Рила
гр. Смолян
област Перник
гр. Пловдив
гр. Смолян
Рила се намира в планински район на 20 км от Рилски манастир. Община Рила е разположена в Западна България в югоизточната част на Област Кюстендил.
 
Местоположение
Рила се намира в планински район на 20 км от Рилски манастир.
Община Рила е разположена в Западна България в югоизточната част на Област Кюстендил. Територията й заема част от средна и югозападна Рила планина и нейните подножия. В състава й влизат следните населени места: град Рила -административен център на общината и селата Смочево, Пастра, Падала и населено място Рилски манастир. На Изток общината граничи с Община Самоков и Община Белица; на Запад с Община Кочериново и Община Бобошево; на Север с Община Дупница и Община Самоков и на Юг с Община Благоевград и Община Разлог. Общината заема площ от 361 кв.км. Съгласно разпоредбите на ЗРР, като част от Област Кюстендил, Община Рила попада в Югозападен район за планиране, в който са включени и областите – Кюстендил, София, Софийска, Благоевград и Перник. Трябва да се отчете и близостта на Община Рила с Област Благоевград. Територията на Община Рила обхваща площ от 360 933,687 дка. Общата площ на урбанизираните територии е 2 177,296 дка. Горският фонд заема 197 948,730 дка, което представлява 54,84 % от територията на общината. Залесената част от горските територии е 197 948 дка. Земеделската земя е 158 530 дка или 39,02 % от територията на общината и 3,4 % от тази на областта. Делът на обработваемата земя, в общата площ на земеделската земя за общината е 19,3 %, като за областта той е около 55 %. Площта на водите и водните повърхности е 1 819,878 дка. Транспортната мрежа е разположена върху 457,295 дка. Площта на община Рила представлява 11,83 % от територията на Област Кюстендил и 0,325% от територията на страната

Релеф
Релефът на общината е с подчертан планински характер. Високопланинският пояс обхваща 53% (190 кв.км.) от територията на общината, среднопланинският - 26% (95кв.км.), планинския - 15,5% (56кв.км.) и само 5,5% (20кв.км.) са под 600м надморска височина. Западната част от територията на общината е с най – ниско надморско равнище и в нея са разположени съставните селища на общината. Върховете, с надморска височина над 2000м, са следните: в. Рилец - 2 731 м. в. Йосифица - 2 697 м. в. Канарата - 2 691 м. в. Злия зъб - 2 678 м. в. Калин - 2 667 м. в. Елени връх - 2 654 м. в. Царев връх - 2 378 м. в. Баучер - 2152 м.

Долини Главна долина на територията на Община Рила е долината на р. Рилска, която служи за граница между Северозападна, Средна и Югозападна Рила планина. Долината на р. Рилска е ориентирана в посока югозапад - североизток и е отворена на Запад към долината на р.Струма. Средната надморска височина на населените места в общината е : • гр. Рила – 520 м. • с. Смочево – 550 м. • с. Пастра – 803 м. • с. Падала – 910 м. • Рилски манастир – 1 147 м.

Климат
Община Рила попада в планинска /80%/ и преходно континентална /20%/ климатична област, което обуславя преходноконтиненталния климат с планинско влияние. Основен фактор на формиране на климата е надморската височина, която в най-ниските части на подножието е около 500 м, а в най-високите - 2716 м, при връх “Черна поляна”. За региона е характерна мека зима и сравнително сухо лято. Преобладава Северният вятър /45%/ със сравнително ниска средногодишна скорост, което се обуславя от конфигурацията на релефа и неговата защитна роля. Средната годишна скорост на вятъра е малка – 1,5 м/сек. Средногодишната сума на валежите за гр. Рила е 588 мм, с максимум в края на м. май – началото на м. юни и минимум – през м. септември. Постоянна снежна покривка се формира към средата на месец декември и е с продължителност 160 - 180 дни, на кота 1 200 м. Слънчевото греене в ниските части е средно 2200 часа. Разнообразният релеф и ориентацията на долините обуславят наличието на съществени разлики в климата между по-ниските части и тези, разположени по-високо. Режимът на мъглите до голяма степен зависи от топлинния баланс, минималната температура на въздуха, високата относителна влажност. Максимумът на мъглите е през м. ноември.

Въздух Основните метеоелементи, които въздействат върху състоянието на атмосферния въздух са температура, влажност на въздуха, направление и скорост на вятъра. Средната годишна температура на въздуха е 6,90С. През зимния сезон е 0,60 С, пролетта 10,20 С, а през лятото 20,10 С. Температурата пада незначително под нула градуса, само през месеците януари и февруари, което е резултат от Средиземноморското влияние. Най-ниските температури, измерени в района на Р. Манастир, са около - 25 С (края на януари), а максималните температури не надвишават 36 С. Относителната влажност на въздуха е в тясна зависимост от температурата, като средно за годината е 74%. На територията на Община Рила няма източници на замърсяване на въздуха от производствена дейност.

Води
Община Рила попада в Беломорския водосборен басейн. Водите на територията й се оттичат в басейна на р. Струма
Реки
Основна водосборна артерия на територията на Община Рила е р. Рилска, с обща дължина 51 км, която се влива в р. Струма при с. Шарков чифлик, Община Кочериново. Тя извира от Рибните езера, на кота 2691м. и тече в Западна посока. Значителни нейни притоци са Маринковица, Сухоезерски поток, Друшлявица, Смрадливия поток, Джендемска река и Гьоленска река, р.Елешница, р. Каменица, Дяволските води, Голяма и Мал

Най-голям проток на р. Рилска е р. Илийна с дължина 16 км и събираща водите на реките Мермерица, Радовица и Краварско дере. Водосборът на р.Рилска е 390 кв.км, а естествения й годишен воден отток – 141,9 млн.м3. Това представлява 11,4% от оттока на р. Струма и 1,24% от средния многогодишен отток за страната. Водосборът на р. Рилска се простира между върховете “Додов връх”, “Орловец”, “Голям купен” и “Попова капа” на Север, на Изток – “Водния рид”, “Възела” и “Канарата”, на Юг – “Острец”, “Рилец”, “Теодосиеви караули”, “Баба” и “Бричи бор”. По-значими притоци са: “Черния гьол”, “Дяволска /Джендемска/ река” и “Водница” /Гьолска/ от Юг /леви притоци/, а от Север – “Маринковица”, “Крива река”, “Суха река”, “Друшлявица” и “Елешница”. По-голямата част от оттока се формира от левите притоци поради това, че те са разположени по северните склонове на Рила планина. Река Рилска почти през цялата година е с постоянен дебит, който през пролетно-летния период е в своя максимум, в резултат на топенето на снеговете. Тя е единствената по-голяма река на територията на Природен парк “Рилски манастир”. С размера на годишния си воден отток на единица площ Природният парк е зона с най-висока водопродуктивност в България и най-значимият източник на вода за Югозападна България и част от Тракийската низина. Благодарение на защитния режим са запазени горите и клековият пояс, които поддържат водните запаси, осигуряват благоприятен климат и постепенен отток, което предпазва от наводнения. Относно качествата на водата в реките на територията на община Рила, изследванията са ограничени. По принцип планинските води са с ниска обща минерализация, много меки и силно наситени с кислород. Някои от реките на територията на общината служат за питейно-битово водоснабдяване, като например: р. Елешница и р. Каменица за гр.Рила, р. Рилица за с. Смочево, р. Джамбевска за с. Пастра и р. Горанина за с. Падала. Съществен замърсител на р.Рилска са битово-отпадните води на с. Пастра и гр.Рила. Понастоящем голяма част от отпадните води на гр.Рила са включени в напоителен канал, минаващ по главната улица на града и посредством, който се напояват земеделски земи, разположени западно от града, а останалата част от отпадни води се изливат в р.Рилска. Това налага да се изгради канализационен колектор, който да отведе битово-отпадните води от гр. Рила до пречиствателната станция в гр. Кочериново. Изграждането на колектора има голямо екологично значение, тъй като опазването на водните ресурси от замърсяване е свързано в голяма степен със системите за събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води, т.е. със степента на изграденост на канализационните мрежи и възможностите за обхващане, събиране и отвеждане на отпадъчните води.

Езера
На територията на общината има 28 планински и високопланински езера, циркусни езера, с ледников произход. Най-значими за водния баланс на територията на общината са Горно и Долно Рибни езера, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера и Сухото езеро. От тях най-ниско разположено е Сухото езеро, което се намира на 1 892 м. надморска височина и заема площ от 19,5 дка. То е свлачищно езеро, разположено в коритовидна ледникова долина. В него се влива потокът, който отводнява северозападните склонове на седл. Кобилино бранище и потокът от Поповокапските езера. Представлява природен феномен поради факта, че “скрива” водите си през летния сезон. Сухото езеро няма видим отток, а се оттича подземно. Просмуканата вода се появява отново на повърхността югоизточно от Кирилова поляна. Смрадливите езера са група от три постоянни и три плитки, пресъхващи през лятото езера. Разположени са в Смрадливия циркус, принадлежащ към Рилецкия дял на Средна Рила. Най-малкото има водна площ 8,1 дка, второто по големина – 9,6 дка. Общото им наименование е свързано с името на най-голямото от езерата - Смрадливото езеро. То е най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров с обща площ 240 дка., дължина 900 м., ширина 260 м., дълбочина 24 м. и надморска височина 2 294 м. Рибните езера са две - Горно и Долно. Горното Рибно езеро е по-голямото и заема площ от 176 дка, а средната му дълбочина е 4,4м. Площта на Долното Рибно езеро е 47 дка, а средната му дълбочина е 2,8 м. Разликата във височината между двете езера е 15м. Манастирските езера са група от три постоянни и две пресъхващи езера. Голямото Манастирско езеро се намира източно от вр.Баба. Площта му е 24,5 дка, максималната му дъбочина е 4м. От него води началото си р. Водница, ляв приток на р. Рилска. Дяволските езера са седем, разположени на юг от главното Рилецко било в Дяволския циркус, отводняван от р.Дяволска, ляв приток на р.Рилска. Най-високото езеро се намира на западния склон на вр.Рилец, а най-голямото е разположено на източния склон на вр. Теодосиеви караули и е с водна площ 14,6 дка. Две от езерата са наречени Седефени, тъй като дъната им са покрити с мраморни плочи. На кота 2 379 м се намира язовир “Калин”, който е най-високо разположения изкуствен басейн у нас и на Балканския полуостров.

Геотермални извори
В гр.Рила съществува един извор на минерална вода, с температура 36 градуса С и малък дебит. Водата е алкална, сулфатна, хидрокарбонатна, флоурна, с минерализация 0,93 гр./л.

Почви
На територията на община Рила най-разпространени са следните почвени типове: кафяви горски, алувиално-ливадни, канелени горски /типични и излужени/ и планинско - горски /тъмноцветни и ливадни/. Няма регистрирано замърсяване на почвите с вредни вещества и отпадъци. На територията на общината не са установени находища на полезни изкопаеми с промишлено значение. Ерозионнни процеси се наблюдават над 1800-2000 м. н.в. и в местата с концентрация на човешки дейности.

Флора
В Общината се очертават два добре изразени растителни пояса: горист и тревист. Гористият е най - обширния пояс и е съставен предимно от иглолистни видове: черен бор, бял бор, бяла мура, смърч и ела. Долната граница на този пояс е заета от широколистните видове: бук, габър, ясен, бреза и др. Гористия пояс над 1 500 м. е съставен от храстите боровинки, малини и др. На горната горска граница е разпространен нискорастлия силно разклонен бор – клек. Тревистия пояс се състои от алпийските пасища, които се простират до 2 600 м. надморска височина. Сред характерните тревисти видове са представени и лилав минзухар, тинтява, омайниче, алпийска роза, кантарион, и др.

Фауна
Типични представители на животинския свят на територията на общината са сърната, благородния елен, дивата коза, дива свиня. От хищниците са разпространени вълк, кафява мечка и лисица. От гризачите най-често срещани са заек, катерица, лалугер, полска мишка, невестулка, белка. Птичият свят е представен от черен орел, сокол, ястреб, глухар, щъркел, лястовица, славей, синигер, врабче, кос, сойка и др. От влечугите се срещат гущер, смок, слепок, водна змия, пепелянка, усойница и др. Реките са обитавани от балканска пъстърва, черна мряна, речен кефал, речен рак и др.

История
Община Рила води началото си от 1883 година като селска община, в състава на която влизат селата: Рила,Бозовая, Пастра и Падала.
През 1978 година ,селищата в Рилска община са: град Рила, село Падала, село Пастра, село Смочево и населено място Рилски манастир, със седалище град Рила – понастоящем административен център на общината. Като селище Рила има многовековна история-води началото си от края на ІІ – началото на ІІІ век.За античността на Рила свидетелстват находките при разкопки или случайни такива.Открити са: зидана засводена гробница – датирана от І – ІІ век от новата ера; останки от антично селище с надписи на гръцки език; олтар от края на ІІ – началото на ІІІ век; битова керамика; монети и др. Първото известно наименование на селището е Спортела. То се е намирало на територията на днешния град и хълма – западно от него.Принадлежало е към територията на Пауталия /дн. Кюстендил/. Данни за следващото наименование на Рила – Ролигера като кастел, възстановен през VІ век съобщава Прокопий. В дарствената грамота на Иван Шишман от 1378 година се споменава селище с името Дриска, което вероятно се отнася за Рила. Рила се споменава през ХІV век като феодално владение на Рилски манастир. Сведения за Рила под името “Ирлие” има в турските регистри от 1576 година.

В историческото развитие на селището е безспорна ролята на Рилския манастир,
датиран от Х век – векове наред огнище на просвета и култура, пазител на българския национален дух и на българската книжнина.
Оновно вероизповедание е традиционното за страната - Източно православно.Други религии не съществуват.

Културни и природни забележителности
[редактиране] Археологически паметници
При разкопки са открити: зидана засводена гробница от I-II в., останки от антично селище с надписи на гръцки език,олтар от края на II и началото на IIIв., битова керамика, монети и др. Като археологически паметници от местно значение през 1965г. са обявени гробищната църква “Св.Архангел Михаил”, оброчище “Св. Георги” и останки от античен градеж в двора на църква “Св.Георги”

Архитектурни паметници
Архитектурен комплекс”Бабинска махала” е деклариран за паметник на културата през 1971г.В състава си включва 27 архитектурни паметника на културата- къщи/частна собственост/, Килийно училище и ц.”Св.Архангел Михаил”.Къщите не са отворени за посещение и не се използват с туристическа цел.Някои от тях са разрушени, а други са в лошо техническо състояние. Килийно училище датира от 1830 г. и в момента е разрушено. Църква “Св.Архангел Михаил”-датира от XII-XIIIвек. Хрельовата кула в Р. Манастир –датира от 1365г. Като единични архитектурни паметници са обявени /1971г./ църква “Св.Никола” , Метох на Р.манастир /ветеринарна лечебница/ и 9 частни къщи.

Религиозни паметници
[редактиране] Рилска Света Обител
Най – значимият паметник на културата на територията на общината е Рилският манастир.Той е изграден на границата между Северозападна и Средна Рила в долината на Рилска река, при вливането й с р. Друшлявица. Основан е през X в. от отшелника Иван Рилски и заема площ от 8 000 кв.м. В Рилски манастир открити за посещения са: главната църква, историческия музей, етнографската сбирка, картинната галерия, Хрельовата кула, магерницата, музей “Манастирско стопанство”, както и четирите църкви в близост до манастира с ценни стенописи от началото на ХІХ в. Манастирът е обявен за национален паметник на културата от 1961 година. За изложението на ЕКСПО 70 в Токио е възпроизведена трайно Магерницата като архитектурен уникат. През 1976 година Рилският манастир е обявен за национален исторически резерват, а през 1980 година е удостоен с наградата “Златната ябълка” на ФИЖЕТ. През 1983 година е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.

Метох "Орлица"
Отстои на 18 км от Р.манастир. За първи път се споменава в грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.Възстановяван е няколко пъти.В сегашния си вид е от 1863г.Църквата при метоха ,“Св. Петър и Павел” е малка еднокорабна постройка.Запазени са стенописи от 1478 г.Последното и изписване е от 19 век,извършено от Никола Образописов-художник от Самоковската живописна школа.

Църква "Свети Архангел Михаил"
Намира се в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир. Построена под протекцията на манастира,тя е една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през периода ХІІ-ХІV век. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи /изображения на светци/ от края на ХІІ-началото на ХІІІв. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335г., тези в църквата “Св.Петър и Павел” в метоха “Орлица” от 1491г./на 2 км от гр.Рила/, а по време на създаване дори ги превъзхожда/становище на проф.Прашков/. Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда, западна присттройка и пристроена към нея столова.Състоянието на масивната конструкция е добро.Външната мазилка е в лошо състояние.Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага. Най-спешни мерки,които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система.

Църква "Свети Никола"
В центъра на гр.Рила се намира църквата “Св.Никола” ,която датира от 1885г. В нея се съхранява рядък паметник на средновековната везба – литургична тъкан от групата на т.н.”Епитафиос” с размери 107-109 см. На територията но общината се намират църквите “Св. Пророк Илия” в с. Смочево,църква “Св.Харалампи” в с. Пактра, параклис “Св. Пророк Илия” В с.Падала и параклисите “Св.Петка”, “Св.Троица” , “Св.Варвара” и “Св.Георги”а до водопада “Бохемия” на река “Бозовайска Каменица” оброчището “Света Неделя” в гр. Рила.

Художествени паметници
Църква “Св. Архангел Михаил”-декларирана през 1971г. Църква “Св.Никола”-декларирана през 1976г. Църква “Св. Пророк Илия” в с. Смочево- декларирана през 1976г. Ръкописи от XV-XIX в., старопечатни книги и документи, сред които е хрисовула на Цар иван - шишман съхраняващи се библиотеката на Рилската Света обител.

Гори и защитени територии
Горите са много важна част от настоящето и бъдещето на община Рила. Общата площ на горския фонд е 197 948 дка, от които на ДЛ“Рилски манастир” 61 300 дка и Рилска Св.обител – 122 240 дка. Залесената територия е 142 890 дка, в т.ч. за ДЛ”Рилски манастир” 49 290 дка и за Рилска Св.обител - 142890 дка. Общият запас дървостой е 2 478 420 куб.м., в т.ч. на ДЛ”Рилски манастир” 573 805 м3 и Рилска Св.обител 1 904 615 м3. Преобладаващите дървесни видове са бук, зимен дъб, бял бор, ела, смърч и бяла мура. Ценно богатство е биоразнообразието. От растителните видове се срещат рилската /божествена/ иглика – локален ендемит за Рила; от билките – мащерка, жълт и червен кантарион и др.; златиста кандилка – рядък вид, включен в “Червената книга” на България – том 1, български омайник, златовръх, рилски ревен – локален ендемит за Рила, жълт планински крем – рядък вид, жълта тинтява – застрашен вид, планински божур и др. Горите са предпоставка за разнообразната фауна – яребици, зайци, лисици, вълци, диви прасета, сърни, мечки и др. Контрол върху екологосъобразното използване на горите за територията на община Рила се осъществява от Държавно лесничейство “Рилски манастир”. Със Закона за защитените територии /обн. ДВ, бр.133 от 11,11.1998г./ частта от Национален Парк "Рила", включваща горите в горския фонд от община Рила, област Кюстендил с обща площ 14 370,7 хектара, както и високопланинските пасища и ливади, с обща площ 13 000 хектара, се прекатегоризира като природен парк с наименование "Природен парк "Рилски манастир". Паркът е обявен с цел да се запазят ценни растителни и животински видове, както и да се запази голямото разнообразие и красота на местата, подходящи за отдих и туризъм. Особено забележителен от геоморфоложка гледна точка е районът около “Кирилова поляна” с красивагта скалиста дъга, включваща върховете Злия зъб, Иглата, Купените, Ловница, Орловец и Елени връх. В резултат на ерозионната и акумулативната дейност на ледниците през кватернера във високопланинските части са се образували значителен брой ледникови езера. На територията на парка има 28 езера, от които 25 ледникови. В него се намира и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 224 дка и дълбочина 24 м. Богат и разнообразен е растителният и животинския свят в парка. Голям е броят на видовете растения. Сред тях са сладководни водорасли, лишеи, папрати и др. В “Червена книга на България”, том 1 са вписани 96 вида растения с различна степен на уязвимост, от които 87 вида с категория рядък и 9 вида – застрашени. В Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения са вписани 8 от тези видове – рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, рилско подрумиче, кернерова метличина,, трансилванска камбана и сив див тютюн. На територията на парка се срещат над 200 вида гръбначни животни, от които 33 са включени в “Червена книга на България”, том 2. Сред тях са алпийски тритон, жаба дървесница, златка, скален орел и др. Дейностите по управление, контрол и охрана на Природен парк “Рилски манастир” се осъществяват от Дирекция “Природен парк Рилски манастир”, гр.Рила. През 1986 година с площ 3 676,5 ха е обявен резерватът “Риломанастирска гора”. В него е разположен историческия комплекс “Рилски манастир”, обявен от ЮНЕСКО през 1983г. за паметник на световната култура.

Музеи
Музейна сбирка, град Рила Музейната сбирка е от общ исторически характер.В нея е съхранено богатото културно- историческо наследство на Рила от античността до най – ново време. На 4 септември 1969 г. на тържествена сесия на общински народен съвет е открита музейна сбирка на селището, която съхранява и популяризира историята на град Рила и района.През 1974 г.,музейната сбирка е преместена в сграда,собственост на рилското читалище.През 1998 г.е извършен основен ремонт на помещението и е актуализирана музейната експозиция. С 240 фотоса и 215 експоната е поставен акцент на основни моменти от богатата история на Рила. Акцентите в историческата ретроспекция са социално – икономическото развитие на Рила и района, ролята на Рилски манастир в икономическото му развитие, национално – освободителните борби и участието на населението във войните за национално обединение, бита и други.
 
Добави във FAVORITES
  Имоти по градове
 
гр. Благоевград
гр. Сандански
гр. Петрич
гр. Банско
гр. Разлог
гр. Белица
гр. Перник
гр. Кюстендил
гр. Дупница
гр. Рила
гр. Гоце Делчев
гр. Симитли
гр. София
с.Айдарово
 
 
  Имоти по региони
 
София
Благоевград
Бургас
Кюстендил
Перник
 
Карта на имотите
Strumabroker map
 
Sadeben izpalnitel
 
  Имоти
 
България
Гърция
 
 
 
BP
 

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 
  Имоти по тип
 
къща /вила
апартамент 1сп.
апартамент 2сп.
апартамент многостаен
хотел
търговски обект
земя
промишлен обект
гараж
офис
 
mapBulgaria-sm
 
   
   
2007-2011 © Struma broker - Best Bulgarian Properties - All rights reserved. | Site Map | ContactUs Design & DevelopDesigned by LogiDesign