|
| Рила се намира в планински район на 20 км от Рилски манастир. Община Рила е разположена в Западна България в югоизточната част на Област Кюстендил. | | | Местоположение
Рила се намира в планински район на 20 км от Рилски манастир.
Община Рила е разположена в Западна България в югоизточната част на Област Кюстендил. Територията й заема част от средна и югозападна Рила планина и нейните подножия. В състава й влизат следните населени места: град Рила -административен център на общината и селата Смочево, Пастра, Падала и населено място Рилски манастир. На Изток общината граничи с Община Самоков и Община Белица; на Запад с Община Кочериново и Община Бобошево; на Север с Община Дупница и Община Самоков и на Юг с Община Благоевград и Община Разлог. Общината заема площ от 361 кв.км. Съгласно разпоредбите на ЗРР, като част от Област Кюстендил, Община Рила попада в Югозападен район за планиране, в който са включени и областите – Кюстендил, София, Софийска, Благоевград и Перник. Трябва да се отчете и близостта на Община Рила с Област Благоевград. Територията на Община Рила обхваща площ от 360 933,687 дка. Общата площ на урбанизираните територии е 2 177,296 дка. Горският фонд заема 197 948,730 дка, което представлява 54,84 % от територията на общината. Залесената част от горските територии е 197 948 дка. Земеделската земя е 158 530 дка или 39,02 % от територията на общината и 3,4 % от тази на областта. Делът на обработваемата земя, в общата площ на земеделската земя за общината е 19,3 %, като за областта той е около 55 %. Площта на водите и водните повърхности е 1 819,878 дка. Транспортната мрежа е разположена върху 457,295 дка. Площта на община Рила представлява 11,83 % от територията на Област Кюстендил и 0,325% от територията на страната
Релеф
Релефът на общината е с подчертан планински характер. Високопланинският пояс обхваща 53% (190 кв.км.) от територията на общината, среднопланинският - 26% (95кв.км.), планинския - 15,5% (56кв.км.) и само 5,5% (20кв.км.) са под 600м надморска височина. Западната част от територията на общината е с най – ниско надморско равнище и в нея са разположени съставните селища на общината. Върховете, с надморска височина над 2000м, са следните: в. Рилец - 2 731 м. в. Йосифица - 2 697 м. в. Канарата - 2 691 м. в. Злия зъб - 2 678 м. в. Калин - 2 667 м. в. Елени връх - 2 654 м. в. Царев връх - 2 378 м. в. Баучер - 2152 м.
Долини Главна долина на територията на Община Рила е долината на р. Рилска, която служи за граница между Северозападна, Средна и Югозападна Рила планина. Долината на р. Рилска е ориентирана в посока югозапад - североизток и е отворена на Запад към долината на р.Струма. Средната надморска височина на населените места в общината е : • гр. Рила – 520 м. • с. Смочево – 550 м. • с. Пастра – 803 м. • с. Падала – 910 м. • Рилски манастир – 1 147 м.
Климат
Община Рила попада в планинска /80%/ и преходно континентална /20%/ климатична област, което обуславя преходноконтиненталния климат с планинско влияние. Основен фактор на формиране на климата е надморската височина, която в най-ниските части на подножието е около 500 м, а в най-високите - 2716 м, при връх “Черна поляна”. За региона е характерна мека зима и сравнително сухо лято. Преобладава Северният вятър /45%/ със сравнително ниска средногодишна скорост, което се обуславя от конфигурацията на релефа и неговата защитна роля. Средната годишна скорост на вятъра е малка – 1,5 м/сек. Средногодишната сума на валежите за гр. Рила е 588 мм, с максимум в края на м. май – началото на м. юни и минимум – през м. септември. Постоянна снежна покривка се формира към средата на месец декември и е с продължителност 160 - 180 дни, на кота 1 200 м. Слънчевото греене в ниските части е средно 2200 часа. Разнообразният релеф и ориентацията на долините обуславят наличието на съществени разлики в климата между по-ниските части и тези, разположени по-високо. Режимът на мъглите до голяма степен зависи от топлинния баланс, минималната температура на въздуха, високата относителна влажност. Максимумът на мъглите е през м. ноември.
Въздух Основните метеоелементи, които въздействат върху състоянието на атмосферния въздух са температура, влажност на въздуха, направление и скорост на вятъра. Средната годишна температура на въздуха е 6,90С. През зимния сезон е 0,60 С, пролетта 10,20 С, а през лятото 20,10 С. Температурата пада незначително под нула градуса, само през месеците януари и февруари, което е резултат от Средиземноморското влияние. Най-ниските температури, измерени в района на Р. Манастир, са около - 25 С (края на януари), а максималните температури не надвишават 36 С. Относителната влажност на въздуха е в тясна зависимост от температурата, като средно за годината е 74%. На територията на Община Рила няма източници на замърсяване на въздуха от производствена дейност.
Води
Община Рила попада в Беломорския водосборен басейн. Водите на територията й се оттичат в басейна на р. Струма
Реки
Основна водосборна артерия на територията на Община Рила е р. Рилска, с обща дължина 51 км, която се влива в р. Струма при с. Шарков чифлик, Община Кочериново. Тя извира от Рибните езера, на кота 2691м. и тече в Западна посока. Значителни нейни притоци са Маринковица, Сухоезерски поток, Друшлявица, Смрадливия поток, Джендемска река и Гьоленска река, р.Елешница, р. Каменица, Дяволските води, Голяма и Мал
Най-голям проток на р. Рилска е р. Илийна с дължина 16 км и събираща водите на реките Мермерица, Радовица и Краварско дере. Водосборът на р.Рилска е 390 кв.км, а естествения й годишен воден отток – 141,9 млн.м3. Това представлява 11,4% от оттока на р. Струма и 1,24% от средния многогодишен отток за страната. Водосборът на р. Рилска се простира между върховете “Додов връх”, “Орловец”, “Голям купен” и “Попова капа” на Север, на Изток – “Водния рид”, “Възела” и “Канарата”, на Юг – “Острец”, “Рилец”, “Теодосиеви караули”, “Баба” и “Бричи бор”. По-значими притоци са: “Черния гьол”, “Дяволска /Джендемска/ река” и “Водница” /Гьолска/ от Юг /леви притоци/, а от Север – “Маринковица”, “Крива река”, “Суха река”, “Друшлявица” и “Елешница”. По-голямата част от оттока се формира от левите притоци поради това, че те са разположени по северните склонове на Рила планина. Река Рилска почти през цялата година е с постоянен дебит, който през пролетно-летния период е в своя максимум, в резултат на топенето на снеговете. Тя е единствената по-голяма река на територията на Природен парк “Рилски манастир”. С размера на годишния си воден отток на единица площ Природният парк е зона с най-висока водопродуктивност в България и най-значимият източник на вода за Югозападна България и част от Тракийската низина. Благодарение на защитния режим са запазени горите и клековият пояс, които поддържат водните запаси, осигуряват благоприятен климат и постепенен отток, което предпазва от наводнения. Относно качествата на водата в реките на територията на община Рила, изследванията са ограничени. По принцип планинските води са с ниска обща минерализация, много меки и силно наситени с кислород. Някои от реките на територията на общината служат за питейно-битово водоснабдяване, като например: р. Елешница и р. Каменица за гр.Рила, р. Рилица за с. Смочево, р. Джамбевска за с. Пастра и р. Горанина за с. Падала. Съществен замърсител на р.Рилска са битово-отпадните води на с. Пастра и гр.Рила. Понастоящем голяма част от отпадните води на гр.Рила са включени в напоителен канал, минаващ по главната улица на града и посредством, който се напояват земеделски земи, разположени западно от града, а останалата част от отпадни води се изливат в р.Рилска. Това налага да се изгради канализационен колектор, който да отведе битово-отпадните води от гр. Рила до пречиствателната станция в гр. Кочериново. Изграждането на колектора има голямо екологично значение, тъй като опазването на водните ресурси от замърсяване е свързано в голяма степен със системите за събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води, т.е. със степента на изграденост на канализационните мрежи и възможностите за обхващане, събиране и отвеждане на отпадъчните води.
Езера
На територията на общината има 28 планински и високопланински езера, циркусни езера, с ледников произход. Най-значими за водния баланс на територията на общината са Горно и Долно Рибни езера, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера и Сухото езеро. От тях най-ниско разположено е Сухото езеро, което се намира на 1 892 м. надморска височина и заема площ от 19,5 дка. То е свлачищно езеро, разположено в коритовидна ледникова долина. В него се влива потокът, който отводнява северозападните склонове на седл. Кобилино бранище и потокът от Поповокапските езера. Представлява природен феномен поради факта, че “скрива” водите си през летния сезон. Сухото езеро няма видим отток, а се оттича подземно. Просмуканата вода се появява отново на повърхността югоизточно от Кирилова поляна. Смрадливите езера са група от три постоянни и три плитки, пресъхващи през лятото езера. Разположени са в Смрадливия циркус, принадлежащ към Рилецкия дял на Средна Рила. Най-малкото има водна площ 8,1 дка, второто по големина – 9,6 дка. Общото им наименование е свързано с името на най-голямото от езерата - Смрадливото езеро. То е най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров с обща площ 240 дка., дължина 900 м., ширина 260 м., дълбочина 24 м. и надморска височина 2 294 м. Рибните езера са две - Горно и Долно. Горното Рибно езеро е по-голямото и заема площ от 176 дка, а средната му дълбочина е 4,4м. Площта на Долното Рибно езеро е 47 дка, а средната му дълбочина е 2,8 м. Разликата във височината между двете езера е 15м. Манастирските езера са група от три постоянни и две пресъхващи езера. Голямото Манастирско езеро се намира източно от вр.Баба. Площта му е 24,5 дка, максималната му дъбочина е 4м. От него води началото си р. Водница, ляв приток на р. Рилска. Дяволските езера са седем, разположени на юг от главното Рилецко било в Дяволския циркус, отводняван от р.Дяволска, ляв приток на р.Рилска. Най-високото езеро се намира на западния склон на вр.Рилец, а най-голямото е разположено на източния склон на вр. Теодосиеви караули и е с водна площ 14,6 дка. Две от езерата са наречени Седефени, тъй като дъната им са покрити с мраморни плочи. На кота 2 379 м се намира язовир “Калин”, който е най-високо разположения изкуствен басейн у нас и на Балканския полуостров.
Геотермални извори
В гр.Рила съществува един извор на минерална вода, с температура 36 градуса С и малък дебит. Водата е алкална, сулфатна, хидрокарбонатна, флоурна, с минерализация 0,93 гр./л.
Почви
На територията на община Рила най-разпространени са следните почвени типове: кафяви горски, алувиално-ливадни, канелени горски /типични и излужени/ и планинско - горски /тъмноцветни и ливадни/. Няма регистрирано замърсяване на почвите с вредни вещества и отпадъци. На територията на общината не са установени находища на полезни изкопаеми с промишлено значение. Ерозионнни процеси се наблюдават над 1800-2000 м. н.в. и в местата с концентрация на човешки дейности.
Флора
В Общината се очертават два добре изразени растителни пояса: горист и тревист. Гористият е най - обширния пояс и е съставен предимно от иглолистни видове: черен бор, бял бор, бяла мура, смърч и ела. Долната граница на този пояс е заета от широколистните видове: бук, габър, ясен, бреза и др. Гористия пояс над 1 500 м. е съставен от храстите боровинки, малини и др. На горната горска граница е разпространен нискорастлия силно разклонен бор – клек. Тревистия пояс се състои от алпийските пасища, които се простират до 2 600 м. надморска височина. Сред характерните тревисти видове са представени и лилав минзухар, тинтява, омайниче, алпийска роза, кантарион, и др.
Фауна
Типични представители на животинския свят на територията на общината са сърната, благородния елен, дивата коза, дива свиня. От хищниците са разпространени вълк, кафява мечка и лисица. От гризачите най-често срещани са заек, катерица, лалугер, полска мишка, невестулка, белка. Птичият свят е представен от черен орел, сокол, ястреб, глухар, щъркел, лястовица, славей, синигер, врабче, кос, сойка и др. От влечугите се срещат гущер, смок, слепок, водна змия, пепелянка, усойница и др. Реките са обитавани от балканска пъстърва, черна мряна, речен кефал, речен рак и др.
История
Община Рила води началото си от 1883 година като селска община, в състава на която влизат селата: Рила,Бозовая, Пастра и Падала.
През 1978 година ,селищата в Рилска община са: град Рила, село Падала, село Пастра, село Смочево и населено място Рилски манастир, със седалище град Рила – понастоящем административен център на общината. Като селище Рила има многовековна история-води началото си от края на ІІ – началото на ІІІ век.За античността на Рила свидетелстват находките при разкопки или случайни такива.Открити са: зидана засводена гробница – датирана от І – ІІ век от новата ера; останки от антично селище с надписи на гръцки език; олтар от края на ІІ – началото на ІІІ век; битова керамика; монети и др. Първото известно наименование на селището е Спортела. То се е намирало на територията на днешния град и хълма – западно от него.Принадлежало е към територията на Пауталия /дн. Кюстендил/. Данни за следващото наименование на Рила – Ролигера като кастел, възстановен през VІ век съобщава Прокопий. В дарствената грамота на Иван Шишман от 1378 година се споменава селище с името Дриска, което вероятно се отнася за Рила. Рила се споменава през ХІV век като феодално владение на Рилски манастир. Сведения за Рила под името “Ирлие” има в турските регистри от 1576 година.
В историческото развитие на селището е безспорна ролята на Рилския манастир,
датиран от Х век – векове наред огнище на просвета и култура, пазител на българския национален дух и на българската книжнина.
Оновно вероизповедание е традиционното за страната - Източно православно.Други религии не съществуват.
Културни и природни забележителности
[редактиране] Археологически паметници
При разкопки са открити: зидана засводена гробница от I-II в., останки от антично селище с надписи на гръцки език,олтар от края на II и началото на IIIв., битова керамика, монети и др. Като археологически паметници от местно значение през 1965г. са обявени гробищната църква “Св.Архангел Михаил”, оброчище “Св. Георги” и останки от античен градеж в двора на църква “Св.Георги”
Архитектурни паметници
Архитектурен комплекс”Бабинска махала” е деклариран за паметник на културата през 1971г.В състава си включва 27 архитектурни паметника на културата- къщи/частна собственост/, Килийно училище и ц.”Св.Архангел Михаил”.Къщите не са отворени за посещение и не се използват с туристическа цел.Някои от тях са разрушени, а други са в лошо техническо състояние. Килийно училище датира от 1830 г. и в момента е разрушено. Църква “Св.Архангел Михаил”-датира от XII-XIIIвек. Хрельовата кула в Р. Манастир –датира от 1365г. Като единични архитектурни паметници са обявени /1971г./ църква “Св.Никола” , Метох на Р.манастир /ветеринарна лечебница/ и 9 частни къщи.
Религиозни паметници
[редактиране] Рилска Света Обител
Най – значимият паметник на културата на територията на общината е Рилският манастир.Той е изграден на границата между Северозападна и Средна Рила в долината на Рилска река, при вливането й с р. Друшлявица. Основан е през X в. от отшелника Иван Рилски и заема площ от 8 000 кв.м. В Рилски манастир открити за посещения са: главната църква, историческия музей, етнографската сбирка, картинната галерия, Хрельовата кула, магерницата, музей “Манастирско стопанство”, както и четирите църкви в близост до манастира с ценни стенописи от началото на ХІХ в. Манастирът е обявен за национален паметник на културата от 1961 година. За изложението на ЕКСПО 70 в Токио е възпроизведена трайно Магерницата като архитектурен уникат. През 1976 година Рилският манастир е обявен за национален исторически резерват, а през 1980 година е удостоен с наградата “Златната ябълка” на ФИЖЕТ. През 1983 година е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.
Метох "Орлица"
Отстои на 18 км от Р.манастир. За първи път се споменава в грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.Възстановяван е няколко пъти.В сегашния си вид е от 1863г.Църквата при метоха ,“Св. Петър и Павел” е малка еднокорабна постройка.Запазени са стенописи от 1478 г.Последното и изписване е от 19 век,извършено от Никола Образописов-художник от Самоковската живописна школа.
Църква "Свети Архангел Михаил"
Намира се в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир. Построена под протекцията на манастира,тя е една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през периода ХІІ-ХІV век. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи /изображения на светци/ от края на ХІІ-началото на ХІІІв. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335г., тези в църквата “Св.Петър и Павел” в метоха “Орлица” от 1491г./на 2 км от гр.Рила/, а по време на създаване дори ги превъзхожда/становище на проф.Прашков/. Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда, западна присттройка и пристроена към нея столова.Състоянието на масивната конструкция е добро.Външната мазилка е в лошо състояние.Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага. Най-спешни мерки,които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система.
Църква "Свети Никола"
В центъра на гр.Рила се намира църквата “Св.Никола” ,която датира от 1885г. В нея се съхранява рядък паметник на средновековната везба – литургична тъкан от групата на т.н.”Епитафиос” с размери 107-109 см. На територията но общината се намират църквите “Св. Пророк Илия” в с. Смочево,църква “Св.Харалампи” в с. Пактра, параклис “Св. Пророк Илия” В с.Падала и параклисите “Св.Петка”, “Св.Троица” , “Св.Варвара” и “Св.Георги”а до водопада “Бохемия” на река “Бозовайска Каменица” оброчището “Света Неделя” в гр. Рила.
Художествени паметници
Църква “Св. Архангел Михаил”-декларирана през 1971г. Църква “Св.Никола”-декларирана през 1976г. Църква “Св. Пророк Илия” в с. Смочево- декларирана през 1976г. Ръкописи от XV-XIX в., старопечатни книги и документи, сред които е хрисовула на Цар иван - шишман съхраняващи се библиотеката на Рилската Света обител.
Гори и защитени територии
Горите са много важна част от настоящето и бъдещето на община Рила. Общата площ на горския фонд е 197 948 дка, от които на ДЛ“Рилски манастир” 61 300 дка и Рилска Св.обител – 122 240 дка. Залесената територия е 142 890 дка, в т.ч. за ДЛ”Рилски манастир” 49 290 дка и за Рилска Св.обител - 142890 дка. Общият запас дървостой е 2 478 420 куб.м., в т.ч. на ДЛ”Рилски манастир” 573 805 м3 и Рилска Св.обител 1 904 615 м3. Преобладаващите дървесни видове са бук, зимен дъб, бял бор, ела, смърч и бяла мура. Ценно богатство е биоразнообразието. От растителните видове се срещат рилската /божествена/ иглика – локален ендемит за Рила; от билките – мащерка, жълт и червен кантарион и др.; златиста кандилка – рядък вид, включен в “Червената книга” на България – том 1, български омайник, златовръх, рилски ревен – локален ендемит за Рила, жълт планински крем – рядък вид, жълта тинтява – застрашен вид, планински божур и др. Горите са предпоставка за разнообразната фауна – яребици, зайци, лисици, вълци, диви прасета, сърни, мечки и др. Контрол върху екологосъобразното използване на горите за територията на община Рила се осъществява от Държавно лесничейство “Рилски манастир”. Със Закона за защитените територии /обн. ДВ, бр.133 от 11,11.1998г./ частта от Национален Парк "Рила", включваща горите в горския фонд от община Рила, област Кюстендил с обща площ 14 370,7 хектара, както и високопланинските пасища и ливади, с обща площ 13 000 хектара, се прекатегоризира като природен парк с наименование "Природен парк "Рилски манастир". Паркът е обявен с цел да се запазят ценни растителни и животински видове, както и да се запази голямото разнообразие и красота на местата, подходящи за отдих и туризъм. Особено забележителен от геоморфоложка гледна точка е районът около “Кирилова поляна” с красивагта скалиста дъга, включваща върховете Злия зъб, Иглата, Купените, Ловница, Орловец и Елени връх. В резултат на ерозионната и акумулативната дейност на ледниците през кватернера във високопланинските части са се образували значителен брой ледникови езера. На територията на парка има 28 езера, от които 25 ледникови. В него се намира и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 224 дка и дълбочина 24 м. Богат и разнообразен е растителният и животинския свят в парка. Голям е броят на видовете растения. Сред тях са сладководни водорасли, лишеи, папрати и др. В “Червена книга на България”, том 1 са вписани 96 вида растения с различна степен на уязвимост, от които 87 вида с категория рядък и 9 вида – застрашени. В Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения са вписани 8 от тези видове – рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, рилско подрумиче, кернерова метличина,, трансилванска камбана и сив див тютюн. На територията на парка се срещат над 200 вида гръбначни животни, от които 33 са включени в “Червена книга на България”, том 2. Сред тях са алпийски тритон, жаба дървесница, златка, скален орел и др. Дейностите по управление, контрол и охрана на Природен парк “Рилски манастир” се осъществяват от Дирекция “Природен парк Рилски манастир”, гр.Рила. През 1986 година с площ 3 676,5 ха е обявен резерватът “Риломанастирска гора”. В него е разположен историческия комплекс “Рилски манастир”, обявен от ЮНЕСКО през 1983г. за паметник на световната култура.
Музеи
Музейна сбирка, град Рила Музейната сбирка е от общ исторически характер.В нея е съхранено богатото културно- историческо наследство на Рила от античността до най – ново време. На 4 септември 1969 г. на тържествена сесия на общински народен съвет е открита музейна сбирка на селището, която съхранява и популяризира историята на град Рила и района.През 1974 г.,музейната сбирка е преместена в сграда,собственост на рилското читалище.През 1998 г.е извършен основен ремонт на помещението и е актуализирана музейната експозиция. С 240 фотоса и 215 експоната е поставен акцент на основни моменти от богатата история на Рила. Акцентите в историческата ретроспекция са социално – икономическото развитие на Рила и района, ролята на Рилски манастир в икономическото му развитие, национално – освободителните борби и участието на населението във войните за национално обединение, бита и други. | |
|
.gif)
