EN english  
BG български  
Greek Ελληνικα
 
phone /073/882788
mail
Skype Struma Broker LTD
Facebook
Hebrew Arabic Macedonian Spanish German
Italy Russian Turkish Romanian  
 
Тип
Регион
Град
Квартал
Цена€
Eтаж до
ID
 
   
   
   
   
 
Гоце Делчев, област Благоевград
Имоти от гр. Гоце Делчев
Гоце Делчев
Гоце Делчев Гоце Делчев Гоце Делчев Гоце Делчев
Гоце Делчев Гоце Делчев Гоце Делчев Гоце Делчев
Гоце Делчев Гоце Делчев Гоце Делчев Гоце Делчев
Информация за гр. Гоце Делчев
Имоти от гр. Гоце Делчев
Информация за област Благоевград
Имоти от област Благоевград
област Благоевград
гр. Благоевград
гр. Благоевград
гр. Сандански
гр. Петрич
гр. Банско
гр. Разлог
гр. Белица
гр. Добринище
гр. Гоце Делчев
гр. Гоце Делчев
област Кюстендил
гр. Перник
гр. Кюстендил
гр. Дупница
гр. Рила
гр. Рила
гр. Смолян
област Перник
гр. Пловдив
гр. Смолян
Гоце Делчев е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до река Места.
 
Градът е административен център на община Гоце Делчев. До 1951 г. носи името Неврокоп

География
Гоце Делчев се намира в планински район.

История
Неврокоп е възникнал в близост до древния град Nikopolis ad Mestom, чиито руини се намират на 9 км източно от града. Notitiae Episcopatum споменават този град, като средище на архиепископите до 11-ти век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращо от 9-10-ти век, които се считат за непосредствени предци на сегашния град. Районът, в който се намира Неврокоп, е бил завладян от османците най-вероятно между 1371 и 1383 година /свързва се с превземането на близките крепости Драма и Серес, които са били от ключово значение/. С настъпването в северозападна посока, след превземането на долините на Неврокоп и Разлог, следвайки горното течение на Места и след това през Чепинската равнина е било възможно да се установи пряка връзка с Тракийската низина около Пловдив, която е била османско владение от 1360 година.

C името Неврокоп градът е споменат за пръв път в османския Tdhrir defterMal. №525 от 1445 година, където е описан като голямо християнско село, наброяващо 137 домакинства. Със своите приблизително 600 жители той е било най-голямото селище в региона. След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на един век се е превърнал в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1453-1454 година отбелязват 265 християнски и 12 мюсюлмански домакинства или около 1250 жители. Значителни промени се наблюдават в периода 1454-1517, когато в близост или в съществуващи български християнски села се заселват мюсюлмани и юруци от Анадола. В османския Tahrir defderi №70 се споменава за действителното преброяване на домакинствата от 1517 г., при което са установени 167 мюсюлмански и 319 християнски домакинства, или приблизително 2070 жители. Селището, което през 1445 е било само 4% мюсюлманско, сега е със значителен брой мюсюлмани – 34%. Нарастването на броя на мюсюлманите личи и от Tahrir defderi №167 от 1529 г. Мюсюлманите нарастват на 281 домакинства, а християнските са 385. Това означава град с около 4000 жители, 42% от които са мюсюлмани. В Tahrir defderi от 1569/70 г. се посочва по-различна тенденция. През следващите 14 години след 1529г. съотношението се променя. Броят на мюсюлманското население се увеличава бавно до 318 домакинства, докато християнските спадат да 186 домакинства. Регистъра от 1569/70 година подсказва, че е налице и една миграция на населението. В резултат от това 63% от населението на града остава мюсюлманско. Броят на махалите също илюстрира тази тенденция: през 1529 г. е имало 5 мюсюлмански и 13 християнски, а през 1569 – 13 мюсюлмански и 6 християнски.

Превръщането на Неврокоп от християнско в мюсюлманско селище е било стимулирано и от издигането на джамия и училище от Мехмед бей – син на Бейлербейа на Румели Караджа Паша. Последният умира през 1456 г. в Белград. Неговият син Мехмед бей най-вероятно е издигнал джамията през 1480- 1490 г., за което сочи и архитектурния му стил. Малко преди смърта си през 1512г. любимецът на султан Баязид II, Коджа Мустафа Паша, построява още една джамия в Неврокоп, както и училище и хамам (за тези сгради се споменава в Tahrir defderi от 1529 г.). Регистърът споменава, че Мехмед бей е построил мост над р. Места (Karasu) и е възложил поддръжката му срещу годишна рента на 10 воденици в Неврокоп и Драма, 50 магазина и стаи в Солун, както и значителни имоти в Пловдив, всичко възлизащо на 57000 акчета. Постройките на Коджа Мустафа Паша в Неврокоп са били финансирани от личните му вакъфски имоти на различни места из Румелия. В тях са включени също така и 5 села от казата Неврокоп.

В Muhimme defteri №6 от май 1565 г. е описана заповед, в която се обсъжда проблемът за издигането на нова джамия в Неврокоп, съглъсно желанието на султан Сюлейман в памет на сина му Шехзаде Мехмед. В Tahrir defderi от 1569/70 г. се дава още информация за нарастващото значение на Неврокоп като ислямски център. Споменават се вече 3 петъчни джамии и 7 месджида. Регистърът посочва, че има 12 имама и 14 мюезини, четирима учители и огромен брой занаятчии, както мюсюлмани, така и християни /шивачи, обущари, ковачи юрганджии, златари, дърводелци/.

В селата от казата Неврокоп също се наблюдава подобен процес на бавна ислямизация. Според Tahrir defderi от 1445г. В целия район не е имало и един мюсюлманин. За ограничен брой такива се споменава през 1453/54 г., но към 1529 г. 13% от населението по селата на казата Неврокоп са мюсюлмани, а през 1569/70г. представлява 28% от него. Този процес се характеризира със същите две особености както и в града: заселването на значителен брой турци /юруци/ след 1517г. и на второ място развитие на процеса на ислямизация на част от провинциалното българско говорящо население.

Към 1900 г. цялата каза на Неврокоп с 123 села, наброява 12500 турско-говорящи мюсюлмани, 26960 българо-мохамедани и 35310 българи християни, като последните включват и прогръцки ориентираните власи. Тези цифри показват, че ислямизацията на западните Родопи е резултат от бавен процес на колонизация и доста по-бавния процес на ислямизация, отколкото като резултат на жестока, правителствено наложена кампания на масова ислямизация, която се предполага, че се е развила през втората половина на 11-ти до 17-ти век при така наречената администрация на Кьопрюлю.

След Руско-Турската освободителна война и Санстефанския мирен договор. Град Неврокоп, както цяла Македония остава в рамките на Отоманската империя. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. По време на Илинденско-Преображенското въстание в района активно участват воеводите Стоян Войвода и Атанас Тешовалията. Неврокоп е освободен на 19 октомври 1912 г. Любопитен факт е, че това става без нито един изстрел. Първият кмет на град Неврокоп след освобождението е Пейо Яворов.

След освобождението, голяма част от турското население напуска град Неврокоп и околностите му, като на тяхно място се заселват бежанци от южна Македония, прокудени от гръцките власти по време на Балканските войни.

През 1951 г. градът е преименуван с днешното си име Гоце Делчев.

Религии
От 24 април 1994 г. до днес Неврокопски митрополит е Натанаил, роден на 16 ноември 1952 г. в село Копривлен. През 1968 г. постъпва в Троянския манастир и на 3 март 1974 г. е подстриган там за монах. На 10 октомври 1980 г. го отличават с офикията архимандрит. Завършва Софийската духовна семинария през 1975 г. Учи в Духовната академия в София, а след това завършва Богословския факултет на Атинския университет. На 25 март 1989 г. е хиротонисан (ръкоположен) за епископ с титлата Крупнишки.

Културни и природни забележителности
На 17 км. от гр. Гоце Делчев се намира стариното селце Лещен, което е архитектурен резерват. На 27 км. пък отстои аритектурният паметник с. Ковачевица. Край него се намира местността Караорман - девствена гора, населявана от много видове диви животни.

С. Лещен и с. Ковачевица са населени с християнско население, с. Долен е със смесено население от християни и мюсюлмани, а с. Горно Дряново е населено предимно с мюсюлмани.

Музеи
Музеят в Гоце Делчев съхранява за момента старинна римска колесница,открита наскоро в региона. Освен това тук намират място и изложбите на антични предмети,открити при разкопките на Никополис ад Нестум.
 
Добави във FAVORITES
  Имоти по градове
 
гр. Благоевград
гр. Сандански
гр. Петрич
гр. Банско
гр. Разлог
гр. Белица
гр. Перник
гр. Кюстендил
гр. Дупница
гр. Рила
гр. Гоце Делчев
гр. Симитли
гр. София
с.Айдарово
 
 
  Имоти по региони
 
София
Благоевград
Бургас
Кюстендил
Перник
 
Карта на имотите
Strumabroker map
 
Sadeben izpalnitel
 
  Имоти
 
България
Гърция
 
 
 
BP
 

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 
  Имоти по тип
 
къща /вила
апартамент 1сп.
апартамент 2сп.
апартамент многостаен
хотел
търговски обект
земя
промишлен обект
гараж
офис
 
mapBulgaria-sm
 
   
   
2007-2011 © Struma broker - Best Bulgarian Properties - All rights reserved. | Site Map | ContactUs Design & DevelopDesigned by LogiDesign