Петрич, област Благоевград | | | | |
|
|
|
Град Петрич е разположен в подножието на планина Беласица. | | ИСТОРИЯ
Наистина Петрич е един от старите градове по Долна Струма. Той води началото си от времето, когато на Балканския полуостров са живеели първите жители – траките. В това отдалечено време на 10 км. североизточно от днешния Петрич, в южните склонове на планинското възвишение Кожух е имало тракийско селище
През I век пр.н.е. римляните завладели земите на траките. Тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е имал за цел да пази средното течение на р.Струма – днешното Кресненско дефиле. Римският историк Тит Ливий ни съобщава, че този град се казва Петра, а археологическите разкопки, че е съществувал до VI век от новата ера, когато е бил опожарен от славяните. Предполага се,че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич.Така Петрич става наследник на историята на древния трако - римски град Петра, става наследник и на името му Петра – Петрич. Славянското окончание `ич` идва да покаже, че новото селище възникнало в полите на Беласица е заселено предимно със славяни.
Славянското селище Петрич се присъединява към българската държава през 837 г. в резултат на войната на българския хан Пресиан срещу Византия и въстанието на струмските славяни. В следващите векове, краят на X и началото на XI век Петрич е важно военно и стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 г. тук се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуиловата крепост и до днес напомнят за едно от най – големите варварства, каквито помни световната история – ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището българоубиец.
През средновековието Петрич се превръща в здрава крепост – част от укрепителната система в югозападна България. За това говорят останките от средновековната българска крепост, която се издига в планината над селището и грамотата на владетеля Деяна в Струмица, който през 1373 г. дава съгласието си да се построи църква в града.
През турско робство, Петрич както и много български градове, става напълно турски град. Българите бягат в отсрещната планина Огражден, за да бъдат по - далече от своеволията на турците. Турският пътешественик Евилия Челеби, посетил Петрич през 1651 г. ни съобщава, че градчето Петрич има 240 къщи с градини. "Има всичко две махали". Има джамии и параклис и само една баня.Каза е - околийски център, и в околията има 80 села. Има всичко 50 дюкяна, което подсказва за развитието на занаятите и търговията. Петрич бил известен преди всичко със селскостопанското си производство: жито, царевица, ръж, овес, памук, ориз, тютюн, афион и др.
С годините нараства и града. През възраждането с развитието на занаятите и търговията Петрич отново получава български облик. Към 1900г. той има вече 2000 къщи, от които 1510 мохамедански и 490 християнски.
АРХИТЕКТУРА
Както всички градове останали под турско робство, така и Петрич въпреки значителното си нарастване не е имал градоустройствен план. Къщите изградени от груби големи камъни, взети от речното корито и споени с кал и слама гъсто натрупани по двата бряга на реката, която и до днес прорязва града. Приземният етаж винаги се е използвал на продукти,кошари и обор за животните. За горния етаж, който е служил за дом на семейството се е отивало отвън чрез стълбище, приличащо на подвижна стълба. Домашната мебелировката е била проста.Стаите били застлани с тъкани шарени черги, а по рафтовете наредени бакърени, дървени и глинени съдове.
БИТ И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Както навсякъде така и в Петрич облеклото било израз на социални различия. По - богатите били облечени с копринени фустани , дълги рокли,самурено кюрче и с три реда на шията, а по - бедните с обикновени тъкани фустани, шарени престилки и големи шамии.
Петричани били трудолюбиви хора. По - голямата част от времето си те прекарвали в тежък труд в чаршията , на дюкяна, в работилницата, на полето, на своето дребно парче земя или в чифлика на бея и чорбаджийската нива."Техните движения - пише Ейбът, са бавни, но сигурни.Лицата им загрижени и изгорели от слънцето. Не притежават дарбата красноречие, но в замяна на това са надарени със способност за усилена, непрекъсната работа".
По времето на възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба за български език, училища и българска църква. През 1873 г. се открива първото българско училище от рилския монах Агапий ( Ангел Войнов от Кюстендил). След него като учители работели Ефтим Бояджиев и Кочо Мавродиев. В 1868 г. завършва строежа на първата българска църква "Св. Николай", която става център на борбите на българското население срещу гръцкото влияние и гъркоманите. | |
|