| Добринище, област Благоевград | | | | | | |
|
|
|
|
| Разстоянието София - Добринище е 156 км и отнема около 2:30 ч.
с автомобил. Тръгвате по път Е-79 (посока Кулата). На Симитли се отбивате от пътя в посока Гоце Делчев, 6 км след Банско пристигате в До | | | Местоположение
Разстоянието София - Добринище е 156 км и отнема около 2:30 ч.
с автомобил. Тръгвате по път Е-79 (посока Кулата). На Симитли се отбивате от пътя в посока Гоце Делчев, 6 км след Банско пристигате в Добринище.
Ако идвате от Пловдив, трябва да преминете през прохода Юндола, да стигнете до Банско (през Баня) и да следвате пътя София – Гоце Делчев. Разстоянието Пловдив – Добринище е 155 км.
Благоевград – Добринище: 57 км.
Голяма част от територията на гр. Добринище, по-специално височинният пояс, е включена в границите на народния парк Пирин. Селището е изходен пункт за туризъм, екскурзионна почивка, ски-спорт, за към хижите Гоце Делчев, Безбог и др. Извори, гори, езера, водопади – неизброими са красотите наоколо.
История
Историята на Добринище започва от далечни времена. При разкопки са били открити основи на жилища, оръдия на труда и керамика, някои от които датират от каменната епоха.
Със своите минерални води и географско разположение, Добринище е създало условия за човешко съществуване много години преди да се появят траките по тези земи. В селището и района около него е открита разнообразна тракийска и римска керамика. В местността “Доматарско” още личат развалини от тракийско селище, а в местността “Гумнища” (в която е имало древно селище) са намерени монети от времето на римския император Нерон (І век от н.е.).
Край реката, която преминава през Добринище, има минерални извори и точно там са открити стари басейни. На два от тях градежът в основата е римски, а нагоре – турски.
През VІІ век местното тракийско население в Добринище постепенно започва да се смесва с нахлуващите по това време славянски племена “смоляни”, които трайно се заселили по течението на река Маста и главно в Разложко. А не след дълго към това население се прибавя и прабългарското, за да се положат основите на българската народност.
В резултат на жестокостите по време на първите години на турското робство, населението на Добринище е напускало домовете си и е търсело спасение в Пирин планина, като се заселвало в някогашните тракийски селища. В селото остават една незначителна част от българите в района на църквата “Св. Богородица”, по-далече от банята и минералните извори. Така Добринище изчезва и повече от 100 години името му не се споменава никъде. Едва в край на ХV век по времето на султан Баязид ІІ (1481 – 1512 г.) името на Добринище се среща в турски документ като селище, което се отнася към Неврокопска нахия.
През периода на Възраждането българското население в Добринище отново започнало да нараства. Постепенно живеещите в планинските махали започнали да се завръщат в селото. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Добринище икономически расте и развива успешна търговия със страни като Сърбия, Австрия, Франция, Испания и др. | |
|
.gif)
